Д-р Лили Охеда: Гръдната хирургия е моята голяма любов
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Лили Охеда е гръден хирург в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ " Св. Иван Рилски ", Асистент по гръдна хирургия в Медицинския университет – София.
Завършила е майсторски клас на проф. Диего Гонсалес Ривас, специализира в региона на миниинвазивната хирургия на белия дроб.
Д-р Охеда, Вие сте трето потомство доктор и трето потомство хирург. Предопределен ли бе за Вас изборът на специалност и изборът на хирургична компетентност, имала ли сте съмнения по този път?
Да, аз съм трето потомство доктор, само че никой различен от децата на дядо ми, с изключение на татко ми, и никой от моите братя и сестри не избраха тази компетентност. Имайки поради, какъв брой всепоглъщаща е нашата специалност, първоначално родителите ми бяха твърдо срещу да се занимавам с медицина (сега, несъмнено, са извънредно горди!). От друга страна, аз имам вяра в ориста и считам, че всеки си има своята задача в живота и сигурно не е инцидентно, че съм потомка на такива чудесни хирурзи. Още като ученичка в 7-ми клас усетих увлечение и взех решение, че ще бъда доктор, по тази причина аплайвах в езикова гимназия с профил биология и химия.
Впоследствие имах дребни съмнения дали да не поема по различен път - да стана актриса, тъй като към този момент участвах в театралната натрупа на моето учебно заведение. Но да кажем, че Вселената се намеси и посредством доста хора и събития ми подсказа, че моят път са медицината и хирургията.
Как се появи ползата Ви към гръдната хирургия?
Винаги съм била огромен последовател на хирургията, тъй като считам, че това е специалността, която най-вече оказва помощ на хората и лекуването е очевидно, резултатът се вижда съвсем незабавно. Имах предпочитание да съм хирург, без значение коя хирургия ще практикувам. Беше разумно да запиша пластична хирургия, като моите татко и дядо, само че ориста още веднъж се намеси. Още през първата година от образованието ми в МУ-София, благодарение на майка ми, отидох на стаж в тогавашната Белодробна болница " Св. София ", която през днешния ден е част от УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “, и в която в този момент работя. Тогава имах удоволствието да се образовам от прелестните експерти по гръдна хирургия, отпред с проф. Данаил Петров, който незабавно ме предложения да се причисля към екипа му. Разбира се, след дипломирането ми по медицина и полагането на съответните изпити. Още в първият ден на стажа ми, доктор Плочев ми даде късмет да му асистирам и тогава направих първият си тегел на кожа. В този миг усетих, че това е моята компетентност. Влюбих се в белият дроб – този толкоз гальовен орган, в екстремността да работиш в гръдния панер - изворът на живот, в това да лекуваш толкоз съществени и тежки болести, за които споделяме, че са социалнозначими. И по този начин до през днешния ден - това е моята огромна обич!
Какво най-вече Ви подхожда в работата Ви като онкохирург, кои са най-големите компликации, с които се сблъсквате?
Харесвам деликатността на интервенциите при онкологичните болести, изключително с новите миниинвазивни технологии. Важно е, че оказваме помощ на толкоз доста хора в битката им с тази тежка диагноза. Фрустрира ме невъзможността да диагностицираме рано белодробния карцином и белодробните метастази от други онкологични болести. За страдание белодробният рак е водеща причина за смъртността в България и го откриваме в извънредно напреднали стадии - над 80% са в III-B и IV-ти етап сега на диагностиката, което прави работата ни на процедура нискоефективна.
Според Вас предотвратими ли са най-малко някаква част от случаите на предплатил белодробен рак и на метастатична болест, засягаща белия дроб?
Разбира се! Белодробният карцином и метастазите в белия дроб от тумори в други органи са проблем на международно равнище, за който доста страни поставят старания и се стремят да реализират по-добри резултати в диагностиката и лекуването. Според мен би трябвало да се вземат работещи модели за предварителна защита, диагностика и терапия на тези болести. Необходимо е да се работи в няколко посоки - действително образование на младите за сериозните последици от тютюнопушенето, запазване на околната среда от замърсявания, психическа помощ за пушачите за преустановяване на зависимостта от тютюнопушене, скрининг стратегии за ранно разкриване на белодробни лезии, развиване на хирургията и систематичната терапия - химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия, образование на лекари във водещи международни клиники в лекуването на онкологични болести.
Какво би трябвало да се промени, с цел да станат по-малко случаите на късно диагностициран белодробен рак?
Смятам, че наложително за здравната политика на България е въвеждането на скринингова стратегия за белодробен карцином, по отношение на действително изследване на таргета на тази стратегия и изхождайки от социално-демографските характерности на раково болните пациенти. Например нискодозирана компютърна томография като наложително проучване на пациенти над 50 годишна възраст, мъже, пушачи. Повечето страни в Европа към този момент имат такива стратегии и то със приемливи резултати. Друго значимо изобретение би било основаването на клиники за преустановяване на тютюнопушенето благодарение на пулмолози, онколози, онкохирурзи, психолози и психиатри, каквито има в множеството развити страни по света.
Но най-необходимото, което би трябвало да се промени е отношението на пациентите. Личната безнаказаност към личното здраве е главен проблем в България. Важно е индивидът преди всичко да се обича, да се грижи за личното си успокоение и здраве, да се храни здравословно, да спортува, да заобикаля използването на нездравословни субстанции, да умее да си почива, да се радва на живота и при нужда действително да потърси помощ от експерт, още при първите признаци на неразположение.
Имате доста участия в образования и научни прояви, кои от тях се оказаха най-полезни за практиката Ви?
Имах удоволствието да се изучавам и да работя с невероятни експерти и в България и в чужбина. Всичко, което съм научила е потребно и ме е построило като персона, доктор и хирург. Благодарна съм на великия проф. Данаил Петров, че ми даде късмет да стана първата жена гръден хирург у нас – за този век. Благодарна съм на всички хирурзи, които са ми давали интервенции и са ме учили, изключително доктор Плочев и доктор Джамбазов. Имам привилегията да работя с изключителни експерти във водеща клиника по гръдна хирургия в УМБАЛ " Св. Иван Рилски ", като част от екипа на корифея в хирургията - доцент Георги Янков.
Преди време имах удоволствието да съм част и от екипа на Втора хирургия на Александровска болница, където ми дадоха базисни умения в хирургията и съм признателна на целия екип. Още през първата си година на специализация моят тогавашен шеф проф. Петров ме срещна с удивителния проф. Диего Гонзалес Ривас- бащата на миниинвазивната еднопортова видео-асистирана торакална хирургия, който последвам праволинейно в голям брой образования и курсове - в Ла Коруня, Кеймбридж, Лондон, Букурещ, Португалия. Най-полезният курс, считам, е последният, от който се върнах преди дни, той се организира в Шанхай. Бяхме 20 експерти от целия свят, обучаваше ни персонално проф. Ривас в натоварена стратегия с голям брой лекции, клинични случаи и интервенции.
В Шанхай се намира най-големият център по миниинвазивна хирургия в света. В Белодробната болница в Шанхай се правят към 130-150 интервенции на ден, всичките с миниинвазивни техники – еднопортова или двупортова видео- или робот-асистирана торакална хирургия.
Хирурзите са на извънредно високо равнище. Това сигурно е най-вълнуващото ми прекарване в професионален аспект до момента.
Как виждате професионалното си развиване в една област, която някак по дифолт си остава поле за изява по-скоро на мъжете – хирурзи?
За благополучие, сходно на другите страни в Европа, и нашата компетентност се феминизира. Това е отлично, тъй като дамите също имаме своето място в тази хирургия, имаме какво да дадем на нашите заболели.
След мен компетентност по гръдна хирургия взеха още няколко прелестни дами хирурзи от София и Варна, следва отбрана на още няколко невероятни хирурзи от София и Пловдив, а към този момент имаме и няколко специализанти дами и в нашата клиника, които демонстрират доста положителни умения.
Така че съм горда и щастлива, че имам почитатели. С новите миниинвазивни техники, считам че вроденият финес на дамите и вниманието ни към детайла, ще ни създадат незаменимо попълнение в тази до неотдавна чисто мъжка компетентност. В професионален проект бих желала да мога да оказа помощ на доста хора да възстановят здравето си. Мечтая да умея до съвършенство миниинвазивните техники, тъй че възнамерявам още голям брой образования. Мечтая да съм просто задоволена от активността си и да виждам усмихнати пациентите си. Като учител в МУ-София бленувам да предам знанията си и да има последователност на поколенията. Другото не е толкоз значимо. Доктурантура, доцентура и професура са част от пътя ни, само че допускам нещата ще се случват последователно и с времето си.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
За страдание, нямам доста свободно време, само че аз съм горда майка на прелестно момиченце – Кристин. Прекарвам съвсем всяка свободна минута с нея. Имам голямо семейство, което доста обичам и върша всичко допустимо да съм оптимално доста време към тях. Обичам да извозвам време с приятелите си при всяка опция, също. Обичам да пътувам в България и в чужбина, да чета книги, изключително свързани с духовно развиване, да се дръзвам, да танцувам салса...
Кое е обичаното Ви време от денонощието, тези часове, които са единствено за Вас?
Времето единствено за мен е извънредно малко, късно вечерта, когато всички спят. Обичам да взимам топъл душ или вана, да изляза на открито да погледам звездите, да благодаря на Бога за чудесния си ден и за всички прелестни същества в живота ми, да си показва бъдещите си фантазии осъществени, след това да си направя медитация и да заспя спокойна.
Коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?
Имам десетки фантазии всекидневно и ги осъществявам всеки ден. Важно е да мечтаем, по този начин демонстрираме и градим живота си. И като човек, и като доктор, за мен най-важно е да бъда потребна, да оказвам помощ и да се усещам радостна и задоволена от това. Смятам, че това е съвсем целият смисъл на съществуването ни. Мечтая постоянно да съм обградена от любовта на обичаните си хора, да грея от благополучие, чувствайки се обичана и ценена.
Мечтая всички да се отнасяме с любов и почитание един към различен, любовта да побеждава страха всекидневно във всеки от нас. Мечтая хората да се грижим за мозъка, тялото и душата си еднообразно. Мечтая за нова система в опазването на здравето, за скринингова стратегия за карцином на белия дроб, голям брой прелестни интервенции на карцином в начален етап, а някой ден - към пенсионирането ми, да сътворя болница от напълно нов вид!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Лили Охеда е гръден хирург в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ " Св. Иван Рилски ", Асистент по гръдна хирургия в Медицинския университет – София.
Завършила е майсторски клас на проф. Диего Гонсалес Ривас, специализира в региона на миниинвазивната хирургия на белия дроб.
Д-р Охеда, Вие сте трето потомство доктор и трето потомство хирург. Предопределен ли бе за Вас изборът на специалност и изборът на хирургична компетентност, имала ли сте съмнения по този път?
Да, аз съм трето потомство доктор, само че никой различен от децата на дядо ми, с изключение на татко ми, и никой от моите братя и сестри не избраха тази компетентност. Имайки поради, какъв брой всепоглъщаща е нашата специалност, първоначално родителите ми бяха твърдо срещу да се занимавам с медицина (сега, несъмнено, са извънредно горди!). От друга страна, аз имам вяра в ориста и считам, че всеки си има своята задача в живота и сигурно не е инцидентно, че съм потомка на такива чудесни хирурзи. Още като ученичка в 7-ми клас усетих увлечение и взех решение, че ще бъда доктор, по тази причина аплайвах в езикова гимназия с профил биология и химия.
Впоследствие имах дребни съмнения дали да не поема по различен път - да стана актриса, тъй като към този момент участвах в театралната натрупа на моето учебно заведение. Но да кажем, че Вселената се намеси и посредством доста хора и събития ми подсказа, че моят път са медицината и хирургията.
Как се появи ползата Ви към гръдната хирургия?
Винаги съм била огромен последовател на хирургията, тъй като считам, че това е специалността, която най-вече оказва помощ на хората и лекуването е очевидно, резултатът се вижда съвсем незабавно. Имах предпочитание да съм хирург, без значение коя хирургия ще практикувам. Беше разумно да запиша пластична хирургия, като моите татко и дядо, само че ориста още веднъж се намеси. Още през първата година от образованието ми в МУ-София, благодарение на майка ми, отидох на стаж в тогавашната Белодробна болница " Св. София ", която през днешния ден е част от УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “, и в която в този момент работя. Тогава имах удоволствието да се образовам от прелестните експерти по гръдна хирургия, отпред с проф. Данаил Петров, който незабавно ме предложения да се причисля към екипа му. Разбира се, след дипломирането ми по медицина и полагането на съответните изпити. Още в първият ден на стажа ми, доктор Плочев ми даде късмет да му асистирам и тогава направих първият си тегел на кожа. В този миг усетих, че това е моята компетентност. Влюбих се в белият дроб – този толкоз гальовен орган, в екстремността да работиш в гръдния панер - изворът на живот, в това да лекуваш толкоз съществени и тежки болести, за които споделяме, че са социалнозначими. И по този начин до през днешния ден - това е моята огромна обич!
Какво най-вече Ви подхожда в работата Ви като онкохирург, кои са най-големите компликации, с които се сблъсквате?
Харесвам деликатността на интервенциите при онкологичните болести, изключително с новите миниинвазивни технологии. Важно е, че оказваме помощ на толкоз доста хора в битката им с тази тежка диагноза. Фрустрира ме невъзможността да диагностицираме рано белодробния карцином и белодробните метастази от други онкологични болести. За страдание белодробният рак е водеща причина за смъртността в България и го откриваме в извънредно напреднали стадии - над 80% са в III-B и IV-ти етап сега на диагностиката, което прави работата ни на процедура нискоефективна.
Според Вас предотвратими ли са най-малко някаква част от случаите на предплатил белодробен рак и на метастатична болест, засягаща белия дроб?
Разбира се! Белодробният карцином и метастазите в белия дроб от тумори в други органи са проблем на международно равнище, за който доста страни поставят старания и се стремят да реализират по-добри резултати в диагностиката и лекуването. Според мен би трябвало да се вземат работещи модели за предварителна защита, диагностика и терапия на тези болести. Необходимо е да се работи в няколко посоки - действително образование на младите за сериозните последици от тютюнопушенето, запазване на околната среда от замърсявания, психическа помощ за пушачите за преустановяване на зависимостта от тютюнопушене, скрининг стратегии за ранно разкриване на белодробни лезии, развиване на хирургията и систематичната терапия - химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия, образование на лекари във водещи международни клиники в лекуването на онкологични болести.
Какво би трябвало да се промени, с цел да станат по-малко случаите на късно диагностициран белодробен рак?
Смятам, че наложително за здравната политика на България е въвеждането на скринингова стратегия за белодробен карцином, по отношение на действително изследване на таргета на тази стратегия и изхождайки от социално-демографските характерности на раково болните пациенти. Например нискодозирана компютърна томография като наложително проучване на пациенти над 50 годишна възраст, мъже, пушачи. Повечето страни в Европа към този момент имат такива стратегии и то със приемливи резултати. Друго значимо изобретение би било основаването на клиники за преустановяване на тютюнопушенето благодарение на пулмолози, онколози, онкохирурзи, психолози и психиатри, каквито има в множеството развити страни по света.
Но най-необходимото, което би трябвало да се промени е отношението на пациентите. Личната безнаказаност към личното здраве е главен проблем в България. Важно е индивидът преди всичко да се обича, да се грижи за личното си успокоение и здраве, да се храни здравословно, да спортува, да заобикаля използването на нездравословни субстанции, да умее да си почива, да се радва на живота и при нужда действително да потърси помощ от експерт, още при първите признаци на неразположение.
Имате доста участия в образования и научни прояви, кои от тях се оказаха най-полезни за практиката Ви?
Имах удоволствието да се изучавам и да работя с невероятни експерти и в България и в чужбина. Всичко, което съм научила е потребно и ме е построило като персона, доктор и хирург. Благодарна съм на великия проф. Данаил Петров, че ми даде късмет да стана първата жена гръден хирург у нас – за този век. Благодарна съм на всички хирурзи, които са ми давали интервенции и са ме учили, изключително доктор Плочев и доктор Джамбазов. Имам привилегията да работя с изключителни експерти във водеща клиника по гръдна хирургия в УМБАЛ " Св. Иван Рилски ", като част от екипа на корифея в хирургията - доцент Георги Янков.
Преди време имах удоволствието да съм част и от екипа на Втора хирургия на Александровска болница, където ми дадоха базисни умения в хирургията и съм признателна на целия екип. Още през първата си година на специализация моят тогавашен шеф проф. Петров ме срещна с удивителния проф. Диего Гонзалес Ривас- бащата на миниинвазивната еднопортова видео-асистирана торакална хирургия, който последвам праволинейно в голям брой образования и курсове - в Ла Коруня, Кеймбридж, Лондон, Букурещ, Португалия. Най-полезният курс, считам, е последният, от който се върнах преди дни, той се организира в Шанхай. Бяхме 20 експерти от целия свят, обучаваше ни персонално проф. Ривас в натоварена стратегия с голям брой лекции, клинични случаи и интервенции.
В Шанхай се намира най-големият център по миниинвазивна хирургия в света. В Белодробната болница в Шанхай се правят към 130-150 интервенции на ден, всичките с миниинвазивни техники – еднопортова или двупортова видео- или робот-асистирана торакална хирургия.
Хирурзите са на извънредно високо равнище. Това сигурно е най-вълнуващото ми прекарване в професионален аспект до момента.
Как виждате професионалното си развиване в една област, която някак по дифолт си остава поле за изява по-скоро на мъжете – хирурзи?
За благополучие, сходно на другите страни в Европа, и нашата компетентност се феминизира. Това е отлично, тъй като дамите също имаме своето място в тази хирургия, имаме какво да дадем на нашите заболели.
След мен компетентност по гръдна хирургия взеха още няколко прелестни дами хирурзи от София и Варна, следва отбрана на още няколко невероятни хирурзи от София и Пловдив, а към този момент имаме и няколко специализанти дами и в нашата клиника, които демонстрират доста положителни умения.
Така че съм горда и щастлива, че имам почитатели. С новите миниинвазивни техники, считам че вроденият финес на дамите и вниманието ни към детайла, ще ни създадат незаменимо попълнение в тази до неотдавна чисто мъжка компетентност. В професионален проект бих желала да мога да оказа помощ на доста хора да възстановят здравето си. Мечтая да умея до съвършенство миниинвазивните техники, тъй че възнамерявам още голям брой образования. Мечтая да съм просто задоволена от активността си и да виждам усмихнати пациентите си. Като учител в МУ-София бленувам да предам знанията си и да има последователност на поколенията. Другото не е толкоз значимо. Доктурантура, доцентура и професура са част от пътя ни, само че допускам нещата ще се случват последователно и с времето си.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
За страдание, нямам доста свободно време, само че аз съм горда майка на прелестно момиченце – Кристин. Прекарвам съвсем всяка свободна минута с нея. Имам голямо семейство, което доста обичам и върша всичко допустимо да съм оптимално доста време към тях. Обичам да извозвам време с приятелите си при всяка опция, също. Обичам да пътувам в България и в чужбина, да чета книги, изключително свързани с духовно развиване, да се дръзвам, да танцувам салса...
Кое е обичаното Ви време от денонощието, тези часове, които са единствено за Вас?
Времето единствено за мен е извънредно малко, късно вечерта, когато всички спят. Обичам да взимам топъл душ или вана, да изляза на открито да погледам звездите, да благодаря на Бога за чудесния си ден и за всички прелестни същества в живота ми, да си показва бъдещите си фантазии осъществени, след това да си направя медитация и да заспя спокойна.
Коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?
Имам десетки фантазии всекидневно и ги осъществявам всеки ден. Важно е да мечтаем, по този начин демонстрираме и градим живота си. И като човек, и като доктор, за мен най-важно е да бъда потребна, да оказвам помощ и да се усещам радостна и задоволена от това. Смятам, че това е съвсем целият смисъл на съществуването ни. Мечтая постоянно да съм обградена от любовта на обичаните си хора, да грея от благополучие, чувствайки се обичана и ценена.
Мечтая всички да се отнасяме с любов и почитание един към различен, любовта да побеждава страха всекидневно във всеки от нас. Мечтая хората да се грижим за мозъка, тялото и душата си еднообразно. Мечтая за нова система в опазването на здравето, за скринингова стратегия за карцином на белия дроб, голям брой прелестни интервенции на карцином в начален етап, а някой ден - към пенсионирането ми, да сътворя болница от напълно нов вид!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ